четвъртък, 10 март 2016 г.

"Монахът", Матю Грегъри Луис

"Не мислете, че тълпата бе събрана от склонност към благочестие или жажда за просвещение. Твърде малко влечаха тези мотиви, а в град като Мадрид, където суеверията царстваха с такава деспотична власт, да дириш искрено боголюбие, би било безплодно."

Един единствен монах се е осмелил да излезе в сивата нощ на пълнолунието. Целият манастир е застинал в суеверен страх, но по-могъща сила движи краката на монаха и го кара да забива тежко токове в меката пръст на манастирския двор. Ръката му трепва от стаено напрежение. Пламъкът на свещта в ръката му се поклаща несигурно и едва успява да освети гладко обръснато лице с остри, твърди черти и очи, които в светлината на деня всички смятаха за божествено смирени. Малкото огънче на свещта се отразява в тези очи, поклаща се отново и загасва, неуспяло да освети унищожителната похот, плъзнала из вътрешностите му като безмилостен всепоглъщащ тумор.

Този монах е абат Амброзио, лишен от грях божи раб, смятан почти за светец, заради благочестивостта си и заради отдадеността си на божието дело. Той е израснал между манастирските стени без да познае истински изкушението на греха, което се оказва и ключът към неговото падение. Всички човешки страсти и слабости вилнеят из страниците на "Монахът" и поставят волята му на непосилно изпитание. Сатанински ритуали, неудържима похот и долни страсти разрушават строгия, понякога античовешки, морал сред който живеят героите на книгата (моралът, сред който живее и Матю Грегъри Луис) и я зареждат с бунтовна енергия, която можем да усетим и днес, две столетия по-късно.

Монахини и разврат. Две думи, които мигновено приковаха вниманието ми и, ако не би било проява на безобразен мързел, бих се ограничил в това си писание само до тях.

Излязъл  през 1796 г., "Монахът" скандализира не един и двама благовъзпитани граждани и се превръща в един от крайъгълните камъни на съвременния хорър. Романът не звучи вехто, както може да се очаква от книга, излязла преди двеста години. Има по-дългички диалози и по-бавно развитие, но по хубав начин - както "Екзорсистът" е по-бавен от съвременните хорър филми. Дори бих отбелязал, че това многословие или небързане е част от чара на тези стари страшни истории. Но това не означава, че липсват динамични сцени, напротив, има и екшън, и жестокост, и силни страсти. Единствено финалът е разтеглен повече от приятното, но затова пък е наистина въздействащ.

“Монахът” бе страхотно приключение и, ако съдим по читателските отзиви, в бъдеще ще чуваме още много за него. Допълнителен бонус е прекрасното издание с твърди корици, допълнено с предговор, приложения и подробни бележки. За тези, на които им е интересно да научат още, препоръчвам горещо статиите на Слави Ганев, преводач на книгата, които задълбават в темата за мястото на "Монахът" в литературната история: „Монахът“ срещу монашеството", "Как „Монахът“ преобрази попкултурата?", "Откъде тръгват фантастиката и хорърът в литературата?". За книгата е писано и в "Книголандия" и "Книжен Петър".

"В гърдите ми тупти женско сърце и съм в плен на безумна похот. Стига с това "приятелство"! Тази дума е безчувствена и студена. Сърцето ми гори от любов, неописуема любов, и то иска любов в замяна."




Заглавие: "Монахът"
Автор: Матю Грегъри Луис
Превод: Слави Ганев
Корица: Христо Чуков
Издателство: Deja Book

Година: 2016

Няма коментари:

Публикуване на коментар