сряда, 17 февруари 2016 г.

Mindblowing Sci-Fi: "Слепоглед", Питър Уотс

Вече писах за Питър Уотс, за неговия сборник "Отвъд разлома" и за мозъчното разтапяне, което предизвиква. Заразата "Слепоглед" се изразява в същите симптоми, но този път придружени със задушаващо свиване на сърдечните органи, причинено от внезапно осъзнатата собствена необразованост и незначителност. Страхотна е! А втория прочит за мен е повече от задължителен, защото не съм сигурен, че разбрах и половината от това, което прочетох. 

“Ти, жесток задник такъв!
Ти, гнусно садистично чудовище!”

"Слепоглед" е твърда научна фантастика за едно недалечно бъдеще, когато човечеството е прегърнало науката, колонизирало е близкия космос и се чуди какво да прави с всичкото свободно време, което автоматизацията е освободила. Науката е постигнала невероятни висоти и начинът, по който Уотс ни въвежда във всичко това, е едно от най-големите достойнства на книгата. Учените са способни да подобрят по немислими начини несъвършения човек, да премахнат половината му мозък и да го заменят с машина, да съживят няколко личности в ограничената му черепна кутия, да пренесат живота му в изцяло виртуална среда, но сякаш дори и това не е достатъчно. Човекът е непоправимо несъвършена машина и, въпреки научния напредък, бъдещето носи мрачно усещане.

И така един хубав летен ден, докато едни въртят търговия из Космоса, други се пекат на изкуствени плажове, а трети правят секс във виртуалното пространство с виртуални партньори, в атмосферата на Земята навлизат и изгарят хиляди неидентифицирани извънземни обекти, които "заснемат" планетата за неизвестните си господари. Човечеството отново се изправя пред бездната на неизвестността.

"И така, ние чакахме: четири оптимизирани хибрида, прекрачили отвъд ръба на обикновеното човечество и един изчезнал хищник, който се бе навил да ни командва, вместо да ни изяде живи."

Питър Уотс е събрал интересен и леко откачен екипаж, който да запрати в мразовития Космос в търсене на отговори. Наш разказвач е Сири Кийтън, синтезист, чиято специалност е анализирането на сложна научна информация и опростяването й до разбираеми нива. Заедно с него на космическия кораб "Терзей" е капитанът Юка Сарасти, вампир, чийто древен вид е бил съживен от хората, заради невероятните им аналитични способности, Исак Спиндъл, биолог на мисията, Сюзан Джеймс, лингвист, наричана Бандата, защото дели мозъка си с още три личности, и майор Аманда Бейтс, осигуряваща сигурността с помощта на бойните си роботи. Всеки от тях има резерва, спяща в криогенен сън, в случай, че нещо лошо се случи с тях. Въобще хората от бъдещето никак не се шегуват в преследването си на ефективност.

Имам чувството, че в "Слепоглед" дори чистачите имат задълбочени познания по астрофизика, по невробиология и висша математика. Книгата е пълна с научни понятия, за щастие обяснени в бележки под линия, с напредничави научни теории и, сред всичко това, авторови измислици, звучащи плашещо възможни. Въобще Питър Уотс успява да каже и най-простите неща по най-сложен начин, но, изненадващо, това вместо да развали книгата, вкарва още повече във филма, създава още по-плътна атмосфера, в която хората не са нищо повече от биологични машини, които могат да бъдат разглобени и сглобени отново, да бъдат анализирани в най-дребни детайли и всяко тяхно действие предвидено и обяснено. В човека не е останало място за много човешко, но неговите слабости са си все там - неговата смъртност, неговата суетна обремененост и умствена ограниченост. Неговата не-съ-вър-ше-ност.

"Слепоглед" поставя въпроса за същността на съзнанието и интелекта и се заравя в тях с впечатляваща вещина, която на моменти бе трудна за проследяване. Усещането за паразитизъм, за съзнанието вкопчено с ноктите си в интелекта, и за човека като биомашина е толкова силно, че против волята си започваш да се чувстваш като чужденец в собственото си тяло. Ръцете ти, които тракат по клавиатурата, са просто инструменти. Части, които могат да бъдат заменени. А твоето Аз не е нищо повече от крехък програмен код. Damn, that book is harsh!

"Слепоглед" не е никак лесна за четете книга. Но пък за сметка на това - невероятно въздействаща и възнаграждаваща. В сравнение с нея "Отвъд разлома" е по-лесна за възприемане, но като цяло и двете имат много висок "уау, това е супер яко" фактор. Рядко коментирам преводаческата работа, но тук смятам за задължително да отбележа, че трудно бих се справил с четенето без отличната работа на преводачката Елена Павлова и многото бележки под линия, добавени от нея. Е, преборих се със "Слепоглед", макар и от втория опит (въздъхва). Продължението "Echopraxia" вече пътува към мен. Срещу него ще се изправя без безценните бележки под линия, така че ми пожелайте успех...

Още за книгата в "Книголандия" и LoveBigBooks.

“Представи си, че си Сири Кийтън.

Събуждаш се в агонията на възкресението, зинал за въздух след разбиващ рекордите пристъп на сънна апнея, продължил сто и четирийсет дни. Заради добутамина и левенкефалина кръвта ти е гъста като сироп. Можеш да усетиш как мъчително си проправя път през артерии, изсушени и спихнати след месеците, прекарани в изключено състояние. Тялото се напомпва в серия болезнени стъпи: кръвоносните съдове се разширяват; плътта се разлепва от плът; ребрата пукат в ушите ти с внезапна, необичайна за тях гъвкавина. Ставите ти са сковани от неупотреба. Приличаш на съсухрена мумия в хватката на неправдоподобен rigor vitae.

Щеше да пищиш, само да можеше да си поемеш дъх.”



Няма коментари:

Публикуване на коментар