неделя, 14 юни 2015 г.

“Чудото в Поскокова Драга”, Анте Томич

Високо в планината е Поскокова Драга. Трудно ще я намерите, закътана е, защитена като крепост...

И въобще не се ебават. Поскокова Драга е някъде на майната си в планината и всеки, който се опита да достигне до нея ще бъде посрещнат с куршум в задника.

Последните хора, останали да живеят в селото, са старият Йозо и неговите синове – Крешимир, Бранимир, Звонимир и Домагой. Те са малко диваци, малко простаци и много, много балканци. След смъртта на майка им петимата си живеят доволно, макар и като прасета, докато един слънчев ден селският поп не им дава идеята, че им трябва жена в къщата. Крешо, като най-стар, решава да се жертва за доброто на всички и да си намери съпруга.

И тук започва екшънът.

Престрелки, преследвания с коли, мадами с гранатомети и хърватска музика. Анте Томич е забъркал една безподобна комедия, която ще ви накара да се смеете с глас. Книгата има чисто балкански дух по един много приятен начин. Чудото в Поскокова Драга” се чете бързо и леко, действието е увлекателно, макар и самата логика на събитията да не е особено убедителна.


"На, виждаш ли, туй е то Сплит - каза му барба Иве на другата сутрин, докато се обръщаха подир момичетата, които минаваха покрай тях на дългите си крака, с къси поли и полюшващи се гърди в разкопчани блузи. - всяка пролет ти се ще да се разведеш и всяка есен си благодарен, че не си го сторил..."

Чудото в Поскокова Драга” пародира балканските нрави. Героите на Анте Томич имат силна връзка със семейството си и с родната земя. Обичат да се бият, да пият и да... пеят, разбира се. Съдебната система и полицията са корумпирани, а енергото мразено със страст. Все познати по нашите ширини неща.

В някои моменти книгата напомня филмов сценарий – начина по който действието се прехвърля от едно място на друго, за да видим някоя кратка смешна сцена или пък повторенията, когато героите трябва да ходят от място на място в дирене на избраната съпруга. Това не е непременно лошо, но не съм сигурен, че ми допада като подход.

Чудото в Поскокова Драга” ме остави с добро чувство, когато отметнах и последната страница, макар че едва ли ще остане в паметта ми дълго време. Книгата се чете бързо и приятно. Не разтърсва с някакви дълбоки човешки драми, но и не цели това. Романът е забавен и балкански, в което е най-голямата му сила. Добър избор за лятно четиво.

Знаете ли, че втора глава... "говори за недостига на жени и в градовете, а също и за заразените невести, дето се предлагат по интернет. Става ясно, че сърбите не умеят да губят, а накрая започнва да вали, което не е никак зле"

Общо взето:
средна-оценка/10

Няма коментари:

Публикуване на коментар